Въведение

Подробен и достъпно написан наръчник има в официалната документация на Дебиан. Освен това можете да разгледате архивите на списъка debian-i18n@lists.debian.org. След което, например, може да изпълните

# apt-cache search bulgarian

за пакети, които имат отношение към българския език. Обърнете внимание на console-cyrillic и language-env. Ако имате желание дръпнете сорс пакетите в някоя временна директория:

# apt-get source console-cyrillic language-env

и разгледайтe сорса и документацията, която идва с тях. Ще разберете, че локализирането (и, в частност, нас българите ни интересува българизирането) или установяването на дадена езикова среда, на която и да е система, е доста комплексен и сложен процес, зависещ дори и от това какво ще има инсталирано на нея в даден момент. Възможността за четене и писане с азбуката на даден език съвсем не е достатъчно като локализация, за това се добавят и бази данни от думи за правописни коректори, езикови речници, ако щете и счетоводни програми, специфични за законодателството на дадена страна. Подробност, която може би не всички знаят, е, че благодарение на това, че има и български разработчици, включени в проекта Debian, дистрибуцията е най-българизираната до момента сред всички останали. Това ще рече, че в официалния архив се поддържат пакети специално за българските потребители, които се инсталират и обновяват съвсем естествено с всички останали пакети от архива, така че всичко е в синхрон, което не може да се твърди за всички останали, поне към момента. Това, разбира се, няма да "`българизира"' програмите, които "`не разбират"' от локализация и/или Unicode към момента, но това е проблем на всички, който бавно, но сигурно се отстранява. Добра идея е да се следи и сайта и пощенския списък на http://lists.zadnik.org/cgi-bin/mailman/listinfo/debian, като българизирането на Debian съвсем не е единствената тема, разбира се. Списъкът се поддържа от българи за българи. За съжаление все още няма официален списък debian-{l10n|user}-bulgarian списък, т.е. няма достатъчно българи, които да спретнат и участват в един такъв списък. Някои ще кажат, че българизацията не е от голямо значение, но това съвсем не е така, защото има потребители, които не мислят така, и е много добре, когато всички са доволни при използването на дадена система.

Тук ще ви представим в дълбочина процеса на локализиране на Debian GNU/Linux Woody, за да проследите как наистина стават нещата "`отвътре"'. Това в изключително голяма степен ще важи и за следващите версии, така че ще се процедира аналогично.

Още статии по темата, но вече не ограничени до Дебиан, могат да се намерят в секцията за кирилизиране на Linux-BG.org. Практически единственото пълно и всепризнато решение на проблема за българизирането на ГНУ/Линукс, независимо от дистрибуцията, е пакетът bglinux на Антон Зиновиев. За щастие той е разработчик в Дебиан и всичко от пакета bglinux го има в дистрибуцията под формата на стандартните за нея пакети, така че вие ще ползвате тях.



George Danchev 2004-12-25