\chapter{За този документ и потребителите} \section{Достъп до документа} Официалния сайт на книгата е \dbsite{}, където ще се публикуват официалните издания. Проекта е преместен на \hlink{https://openfmi.net/projects/debian-book-bg}{https://openfmi.net/projects/debian-book-bg} като кода се поддържа в \hlink{Subversion}{http://subversion.tigris.org} хранилище. Най-добре би било, ако всички потребители използват направо кода от това SVN-хранилище, синхронизирайки своето локално копие от него и компилирайки по свое собствено желание различните изходи като HTML, при който всичко в един файл, или HTML, разбит по глави, PDF и т.н. Така всички бързо и лесно ще се сдобиват с последните промени в хранилището и ще могат да добавят свои допълнения, когато намерят за добре. %%За тези, които не могат %%или не искат да си настроят съответното обкръжение за компилиране на %%книгата и така да компилират всичко при себе си, могат да ползват %%следните сървъри, които всекидневно синхронизират своето локално копие %%със CVS хранилището, компилират при себе си и публикуват на своето web %%пространство. Ако не компилирате сами за себе си, това е %%препоръчителният вариант, с който ще имате достъп до последните промени %%правени по съдържанието на документа. Ето и местата от които можете да %%разглеждате или изтегляте ежедневни издания по HTTP или FTP: %%\begin{itemize} %%\item %%\textbf{Nightly CVS Mirror \& Build Locations}: %%\begin{tabular}{|p{0.1in}|p{3.1in}|p{1.4in}|p{0.8in}|p{0.5in}|} %%\hline N & Сайтове & Задачи & Час & Достъп \\ %%\hline 1 & \hlink{http://www.debianbookbg.org}{http:///www.debianbookbg.org} & cvsupdate,build,rsync,cvs & 01:00 bg & бърз \\ %%\hline 2 & \hlink{http://debian-book.logos-bg.net}{http://debian-book.logos-bg.net} & cvsupdate,build,rsync & 04:00 bg & бърз \\ %%\hline 3 & \hlink{http://minus273.mnet.bg/debian-book/}{http://minus273.mnet.bg/debian-book/} & cvsupdate,build & 22:40 bg & бавен \\ %%\hline 4 & \hlink{ftp://ftp.uni-sofia.bg/debian-book/}{ftp://ftp.uni-sofia.bg/debian-book/} & cvsupdate,build & 22:40 bg & бърз \\ %\hline 5 & \hlink{http://debian.fmi.uni-sofia.bg/\textasciitilde ogi/debian-book/}{http://debian.fmi.uni-sofia.bg/\textasciitilde ogi/debian-book/} & cvsupdate,build & 05:00 bg & бавен \\ %\hline 6 & \hlink{http://www.mathematik.uni-karlsruhe.de/\textasciitilde kuhlmann/debian-book/}{http://www.mathematik.uni-karlsruhe.de/\textasciitilde kuhlmann/debian-book/} & rsync от N 1 & 04:40 bg & бърз \\ %%\hline %%\end{tabular} %%\smallskip %%В директория \texttt{utils/} се намира скриптът \texttt{debuild.sh}. %%Ако не разбирате за какво е и как го прави, не го използвайте. %%\end{itemize} \textbf{Цялата документация и информация, необходима на потребителите, за да генерират документа на своите машини, както и такава за участие в проекта и лиценза, под който се разпространява, идва с изходния код.} \section{Накратко за съдържанието на книгата} Тази книга се разработва в свободното време с помощта на \LaTeX~и SVN. Предназначена е за бързо нахвърляне, съхранение и споделяне на информация между множество потребители, и то на български език, за неща, уникални за Debian, които може би не се срещат като функционалност при други системи или са залегнали лошо като замисъл и/или реализация. Това не значи, разбира се, че Debian е безгрешен. Предполага се, че имате поне основна представа от структурата и основните особености на Debian, можете да работите с най-важните инструменти за управление на системата. Интересно е да се споделя опит и знания за възможностите, които може и да не се срещат в официалната документация на Debian. Документът към момента се опитва да стане по-добър от стилистична и дизайнерска гледна точка, така че подобна помощ, а както и всякакви конструктивни критики и коментари по съдържанието, се приемат с удоволствие. Така ще е поне докато махнем и последното FIXME, включително и това. Целта не е точно описание на конкретен Release на Debian, това е преходно и е описано на доста места, затова ще гледаме малко по-глобално. Важното е да се посочат идеята и дизайнът, които са разширявани, допълвани, тествани и доказали своята гъвкавост и работоспособност през годините, а самата имплементация може да се разгледа в съответните изходни кодове. Предполага се, че имате някаква идея какво е \hlink{Linux}{http://www.kernel.org} и \hlink{GNU/Linux}{http://www.gnu.org/gnu/linux-and-gnu.html}, но все пак силно препоръчително е да се прочете внимателно и задълбочено \hlink{Linux kernel mailing list FAQ}{http://www.kernel.org/pub/linux/docs/lkml/}, където се изясняват неща по принцип, като не е нужно да се записвате в този списък, разбира се. Ако не разбирате или не ви е ясно нещо от гореспоменатото, то се препоръчва да започнете първо с: \begin{itemize} \item \hlink{http://linux-book.hit.bg}{http://linux-book.hit.bg} \item \hlink{http://linux-book.logos-bg.net}{http://linux-book.logos-bg.net} \end{itemize} които дават добро общо въведение в средата на GNU/Linux. Ще е добре да имате Debian наоколо, инсталиран на хард диска на някоя машина, или ако нямате такава с инсталирана Debian подръка, можете да заредите на произволна x86 машина (PC) \hlink{Knoppix}{http://www.knoppix.org} от CDROM (без да предприемате каквито и да било интервенции по хард дисковете, виж по-долу), за да е по-лесно схващането на нещата, защото само с четене от този документ е доста по-трудно за разбиране. Може би ще ви е интересно да прочетете \hlink{Историята на проекта Debian}{http://www.debian.org/doc/manuals/project-history/} (от пакета \deb{debian-history}) и отговорите на \hlink{Често Задаваните Въпроси за Debian}{http://www.debian.org/doc/FAQ/} (от пакета \deb{doc-debian}). Също така е добра идея да се запишете в: \begin{itemize} \item \hlink{http://lists.uni-sofia.bg/cgi-bin/mailman/listinfo/debian}{http://lists.uni-sofia.bg/cgi-bin/mailman/listinfo/debian} пощенския списък в който се обсъжда Debian от български участници \item \hlink{http://www.linux-bulgaria.org/public/mail\_list.html}{http://www.linux-bulgaria.org/public/mail\_list.html} пощенския списък в който се обсъжда GNU/Linux от български участници \end{itemize} \section{Други книги за Debian на английски език} Следните книги могат свободно да се четат през Интернет: \begin{itemize} \item \hlink{Debian Reference}{http://qref.sourceforge.net/} \item \hlink{The Debian Universe}{http://www.debianuniverse.com/} \item \hlink{Guide to Debian GNU/Linux Desktop Survival}{http://www.togaware.com/linux/survivor/} \end{itemize} \chapter{Защо Debian GNU/Linux} \hlink{Debian GNU/Linux}{http://www.debian.org} не е току-що появила се дистрибуция на операционна система, но като че ли не е достатъчно популярна и позната сред новите потребители. Затова този документ е предназначен предимно за тях, но също и за по-напредналите, които въобще не подозират какво се крие зад Debian GNU/Linux. Нека направим и уговорката, че това изложение е направено от следната позиция: \begin{itemize} \item Дистрибуцията трябва да бъде чиста и да пази свободата --- \hlink{Debian Social Contract}{http://www.debian.org/social\_contract}, \hlink{Debian Free Software Guidelines}{http://www.debian.org/social\_contract\#guidelines}, \hlink{Free Software}{http://www.debian.org/intro/free} --- това гарантира, че ще се разработва, оценява и излага безпристрастно и само и единствено от технически аспект, без влагане на какъвто и да било друг нюанс. Така няма да можем да бъдем обвинени в недобросъвестна или неясна користна реклама. Ако трябва да бъдем честни и безмилостни към съществуващите проблеми, първо трябва да започнем с тях, като постепенно ще се преминава към излагане на силните страни на дистрибуцията. Това гарантира, че читателят няма да бъде заблуден или оплетен още в самото начало с гръмки и сложни велики изречения, сякаш проблеми едва ли не няма, като ги споменаваме бегло в края. Дори се приема, че читателят, осведомен за проблемите, може ще се откаже от по-нататъшно четене, ако е на мнение, че тези проблеми са прекалено големи за него. \item Дистрибуцията трябва да предоставя начин или схема за добре обмислено доставяне на софтуера в произволно големи количества, в предварително компилиран вид и като изходни кодове, които тя предлага в различните свои версии до потребителя, т.е. да е чисто installable и upgradeable, като освен това трябва да обучава потребителя кое как се прави и защо се прави по този начин, чрез съответната документация, стил, политика и изходни кодове. \end{itemize} \chapter{Основни понятия и команди} \section{Общи понятия} \subsection{Компютър, хардуер и софтуер} Да започнем с най-простото. Компютрите са създадени, за да си вършим по-добре работата. Това се постига с използването на най-различни \textit{програми}, които носят общото име \textit{софтуер}. Програмите доставят функционалността, която се очаква от компютъра. Това обаче не е физическият компютър, който виждаме. Този физически компютър, заедно с всички прикачени към него устройства, наричаме \textit{хардуер}. Софтуерът и хардуерът са двете части, които заедно образуват това, което наричаме \textit{компютър}. Софтуерът е нещо като "`духа на компютъра"'. \subsection{Операционни системи} В миналото програмите са се грижили за цялото общуване с хардуера, което е било тежка задача. Части от програмите са се повтаряли в толкова много програми, че те се отделяли в \textit{библиотеки}. Това обаче не се оказало достатъчно. Нужно било постоянно в паметта да стои \textit{програма}, която да се грижи за връзката между \textit{програмата} и другите програми, както и между \textit{програмата} и периферията (клавиатура, екран). Тази програма се нарича \textit{ядро}, защото стои в центъра на дейността на компютъра и всичко останало зависи от нея. Комбинацията от ядро, \textit{стандартни библиотеки} и много често използвани програми се нарича \textit{операционна системи}. Операционната система дава основния тон на цялото общуване между човек, програми и хардуер. \section{Дистрибуции на софтуер с ядрото Linux} \subsection{Пакети} Това, което обикновено се нарича "`програма"', в света на операционните системи с ядро Linux, както и във вариантите на BSD, се нарича \textit{пакет}. Пакетът е основната единица за функционалност в операционната система. Затова най-важните задачи на една операционна система са инсталирането и премахването на пакети. \subsection{Дистрибуции и пакетни системи} Въпреки общото име "`пакет"' има много различни начини да се реализират действията с пакетите. Така се образуват \textit{пакетните системи}. Допълнително диференциране се получава от \textit{начините на пакетиране}, които могат да бъдат различни за една и съща пакетна система. Именно тук стигаме до понятието \textit{дистрибуция}, което значи организирано пакетиране на програми, при което полученият резултат се разпространява. Например дистрибуцията \hlink{Red Hat}{http://www.redhat.com/} използва пакетната система \hlink{RPM}{http://www.rpm.org/}, също както дистрибуцията \hlink{Mandrake}{http://www.mandrakelinux.com/}. Въпреки общата си пакетна система тези дистрибуции са различни, защото различни организации пакетират програмите, може би даже по различен начин. \subsection{Някои термини и понятия} Нека да дадем и яснота и по някои понятия или термини, повечето от които са въведени от проекта Debian, но се ползват и от всички останали: \begin{itemize} \item \textbf{upstream sources} - сорсове на дадена програма или приложение. \item \textbf{debian source package} - \textbf{upstream sources}, към които е добавена директория \textbf{debian/}, съдържаща кода, който контролира процеса на изграждане (билд процеса) за получаването на \textbf{debian binary packages} (\textbf{.deb's}) за съответните хардуерни архитектури. \item \textbf{upstream developer} - разработчик на софтуер, по принцип програмист. Тези създават \textbf{upstream sources}. \item \textbf{upstream maintainer} - този които поддържа \textbf{upstream sources} на дадена програма към даден момент. Може и да съвпада с горното, т.е. и той да е и \textbf{upstream developer}. \item \textbf{debian maintainer}, използва се още и \textbf{debian developer} или за по-кратко \textbf{DD} - този който създава и поддържа \textbf{debian source package} или по-точно директорията \textbf{debian/} към дадени \textbf{upstream sources} към даден момент, като трябва да е запознат до известна степен и с нейните \textbf{upstream sources}, дори и да не се явява \textbf{upstream developer} или \textbf{upstream maintainer}. Може да съвпада с горните две, т.е. да е и \textbf{upstream developer} и \textbf{upstream maintainer}. \item \textbf{Sponsor} - като цяло \textbf{debian maintainer} не се става лесно. Има установена процедура, през която всички кандидати за \textbf{debian maintainers} се оценяват и евентуално се одобряват според техните технически умения и възможности (статус \hlink{http://nm.debian.org}{http://nm.debian.org}). Има \hlink{Група от опитни debian developers}{http://nm.debian.org/whoisam.php}, които се занимават с това процедиране на новите кандидатури. Тези, които все още не са станали официални \textbf{debian maintainers}, могат да си намерят \hlink{Sponsor}{http://www.debian.org/devel/join/newmaint\#Sponsor} - това е официално регистриран \textbf{debian maintainer}, който ще се съгласи на одитира и upload-ва в официалния архив на Debian така направения от Вас пакет или пакети. Може да ви бъде от полза следното хранилище: \hlink{http://mentors.debian.net}{http://mentors.debian.net}. Не бъркайте този вид \hlink{Developer Sponsorship}{http://www.debian.org/devel/join/newmaint\#Sponsor} с \hlink{Partners}{http://www.debian.org/parthners} или \hlink{Donations}{http://www.debian.org/donations} \end{itemize} Понеже Debian е платформа, използвана много интензивно от програмисти или въобще разработчици на софтуер, в доста случаи един и същи човек е и \textbf{upstream developer} и \textbf{debian maintainer}. Има и доста софтуер, който е разработен специално за проекта Debian, но може да се ползва и от всички останали, разбира се.