\section{Официалният архив} Нека като за начало да хвърлим малко светлина (ама това наистина е много набързо) към неговата структура. Не е важно колко е актуална информацията в тази таблица (а тя не е, и едва ли има смисъл да е), важното е да се види структурата (за да не бъркаме понятията;-), която хич не е сложна и е логична (разгладейте някой официален Debian mirror за справка). Забележка: Понеже таблицата е стара, имайте предвид, че сегашният stable е Woody, а не Potato. Също така сегашният testing е Sarge, а не Woody. Unstable винаги ще си е Sid. (виж малко по-надолу) \begin{center} \begin{tabular}{|p{0.7in}|p{2.2in}|p{2.2in}|p{2.2in}|} \hline \textbf{Origin} & Debian & Debian & Debian \\ \hline \textbf{Label} & Debian & Debian & Debian \\ \hline \textbf{Suite} & Stable & Testing & Unstable \\ \hline \textbf{Codename} & Potato & Woody & Sid \\ \hline \textbf{Components} & main, contrib, non-free & main, contrib, non-free & main, contrib, non-free \\ \hline \textbf{Arch} & alpha, arm, i386, m68k, powerpc, sparc & alpha, arm, i386, m68k, powerpc, sparc, sparc64, ia64, hppa {\ldots} & alpha, arm, i386, m68k, powerpc, sparc, sparc64, ia64, mips, mips64 {\ldots} hurd-i386 {\ldots} \\ \hline \textbf{Date} & Mon, 16 Apr 2001 & Tue, 04 Sep 2001 & Tue, 04 Sep 2001 \\ \hline \textbf{Description} & Debian 2.2r3 Released 16 Apr 2001 (обновява се само за security и point releases, т.е.\ revisions) & Not Released (release-ва се директно от Testing, евентуално след известен период на freeze, след решаване на всички Release Critical Bugs) & Not Released (не се release-ва директно от Unstable, тук се правят разни по-сериозни package transitions и подобни. Всичко минава първо от тук) \\ \hline \textbf{Version} & 2.2r3 & - & - \\ \hline \textbf{md5sum} & {\ldots} & {\ldots} & {\ldots} \\ \hline \end{tabular} \end{center} \begin{itemize} \item \textbf{Stable}, \textbf{Testing} и \textbf{Unstable} са ясни за какво са{\ldots} Софтуерът (\texttt{.deb} файловете, както и сорсовете) влиза в \hlink{http://incoming.debian.org}{http://incoming.debian.org}, след това в Unstable, после в Testing и оттам --- в Stable (има и \hlink{\texttt{project/experimental}}{ftp://ftp.debian.org/debian/project/experimental}, който е non-automatic, но това е за по-опасни експерименти). На тези Suites се присвояват кодови имена, като Unstable винаги остава с името Sid, другите се променят. Към момента Stable е Woody, Testing е Sarge, и Unstable винаги е Sid. (Ха да видим дали ще откриете на някой \hlink{Debian mirror}{http://www.debian.org/mirror/} къде се намират съответните binary \& source packages \& lists files.) Официалния release е Stable, като освен кодово име, което е имал до сега, му се присвоява версия (2.1, 2.2, 3.0 и т.н.) и по-късно се правят само т.н. point releases на този release, или това са revisions (r1, r2, r3 и т.н{\ldots}) оттук идва и пълното име, например Potato 2.2r3 и т.н. Като се издаде нов release, старият заминава в \hlink{http://archive.debian.org}{http://archive.debian.org}, като се поддържа и още известно време (разбирай security updates, и т.н.). \item \textbf{Arch} --- освен binary builds за съответните архитектури се предоставят и sources, които са архитектурно независими разбира се. Естествено, съответните binary packages (\texttt{.deb} файловете) се получават от тези source packages на \hlink{машините на проекта}{http://db.debian.org/machines.cgi} --- Debian autobuild system \hlink{http://buildd.debian.org}{http://buildd.debian.org}, \hlink{http://www.buildd.net}{http://www.buildd.net} като потребителят също може да направи build от debian source packages. Съществуват и архитектурно зависими или архитектурно специфични packages, съдържащи програми, които са създадени специално за дадена архитектура и които са безпредметни за други: като \texttt{cpuid} специално и само за i386 (x86), \texttt{aboot} за Alpha и т.н. Каква част от пакетите имат build за всяка архитектура, може да видите на \hlink{http://buildd.debian.org/stats/}{http://buildd.debian.org/stats/}. Интересно би било да погледнете и \textbf{The Common Debian Build System} намираща се на: \hlink{http://build-common.alioth.debian.org/}{http://build-common.alioth.debian.org/} и \hlink{http://alioth.debian.org/projects/build-common/}{http://alioth.debian.org/projects/build-common/}. \item \textbf{hurd-i386} --- \hlink{The Hurd}{http://www.gnu.org/software/hurd/hurd.html} е набор от сървърски програми, които работят върху микроядрото \hlink{GnuMach}{http://www.gnu.org/software/hurd/gnumach.html} (поне за сега само върху това микроядро и само на x86) и които реализират драйвер на файлова система, мрежови протоколи и всякакви други способности, които се срещат в стандартните монолитни Unix ядра. Усилено се говори (ъ-ъ, работи) по използванете на микроядрото \hlink{L4Ka::Pistachio}{http://l4ka.org/projects/pistachio/}, което чувствително ще подобри бързодействието на The Hurd. Още информация по-въпроса можете да намерите на: \begin{itemize} \item \hlink{GNU Project}{http://www.gnu.org/} \item \hlink{Linux and GNU}{http://www.gnu.org/gnu/linux-and-gnu.html} \item \hlink{GNU Hurd fans}{http://hurd.gnufans.org/} \item \hlink{И естествено българското участие в лицето на Оги Кулев}{http://debian.fmi.uni-sofia.bg/\textasciitilde ogi/hurd/ext3fs/} \end{itemize} \item Към момента единственото ядро, с което се правят издания (releases) на Debian, е \hlink{Linux}{http://www.kernel.org}, т.е. това е Debian GNU/Linux, с това ядро се поддържат и сървърите на проекта, които хич не са едни от най-разтоварените на света, но се работи и по портиране на дистрибуцията към \hlink{The Hurd}{http://www.gnu.org/software/hurd/hurd.html}, който за сега стои само в Sid, работещ върху микроядро \hlink{GnuMach}{http://www.gnu.org/software/hurd/gnumach.html}, при което се получава \hlink{Debian GNU/Hurd}{http://www.debian.org/ports/hurd/}. Следват евентуално и монолитните *BSD ядра, при което се получават \hlink{Debian GNU/NetBSD}{http://www.debian.org/ports/netbsd/}, \hlink{Debian GNU/FreeBSD}{http://www.debian.org/ports/freebsd/}, Debian GNU/OpenBSD (но последното като че ли е \hlink{временно изоставено}{http://lists.debian.org/debian-bsd/2002/debian-bsd-200210/msg00063.html}) за евентуално няколко хардуерни архитектури. Всъщност погледнете и \hlink{Debian on the Go}{http://www.debian.org/misc/laptops/} (laptops) и \hlink{Debian Beowulf}{http://www.debian.org/ports/beowulf/} (MPI clusters). \end{itemize} \subsection{Поддръжка} Както се досещатe, това, което идва от официалния архив, идва директно и се поддържа от проекта Debian и може да бъде намерено по официалните огледални хостове. За този софтуер, освен че се поддържат builds за всички архитектури, поддържани от проекта, се възползва и от: \hlink{Bug Tracking System}{http://bugs.debian.org}, \hlink{Package Tracking System}{http://packages.qa.debian.org}, отчитат се \hlink{Release Critical Bugs}{http://bugs.debian.org/release-critical/} и \hlink{Quality Assurance}{http://qa.debian.org} за \hlink{Base}{http://base.debian.net} и \hlink{Standard}{http://standard.debian.net} и т.н. \section{Неофициалните архиви} Неофицалните архиви се поддържат от любители от цял свят, като в подобни начинания могат да участват и официални debian maintainers дори for fun \& tests. Структурата на подобни неофициални архиви може да наподобява тази на официалния архив напълно или частично. Т.е. в най-простия случай може да е една директория с насипани вътре debian binary \& source packages заедно с list files, че дори и само binary packages (но това би било нарушение на GPL например, ако софтуера е GPL'ed). Например: \begin{itemize} \item \hlink{http://www.apt-get.org}{http://www.apt-get.org} е един източник, където се събират (и проверяват) подобни неофициални източници. \item \hlink{http://apt.heanet.ie}{http://apt.heanet.ie} - HEAnet aptable debian package repository - Ireland's National Education \& Research Network. \item \hlink{http://openfmi.net/projects/debian-addons-bg}{http://openfmi.net/projects/debian-addons-bg} Поддържа се от български участници. \item Подобни неофициални архиви могат и да се поддържат от проекти като \hlink{KDE}{http://www.kde.org}, \hlink{Mozilla}{http://www.mozilla.org} и много други. \end{itemize} Имайте предвид, обаче, че на подобни неофициални архиви обикновено се поддържат пакети само за x86 (i386) архитектурата, няма я официалната поддръжка на \hlink{Bug Tracking System}{http://bugs.debian.org}, \hlink{Package Tracking System}{http://packages.qa.debian.org}, електронен подпис на официалния debian maintainer в debian source package, дори може да няма и md5sum на файловете и т.н.. Така че вие си решавате кое да ползвате и по колко ;-).