\chapter{Компилиране и инсталиране на софтуера - проблеми и решения}

\section{Local APT Repositories}

\subsection{Създаване и управление на локално apt-хранилище с готови \texttt{deb}-файлове}


Ако разполагате с \textit{.deb}-файлове в някоя локална директория, за
да ги инсталирате, единият от начините е да се изпълни \texttt{dpkg
  -i} по реда на зависимостите, което може да бъде и досадно. За това
ще е по-културно да се впрегне \deb{apt} да свърши това вместо нас.


\begin{itemize}
\item Създайте файл \texttt{overridefile}, съдържащ списък на
  файловете в директория с пакети,т.е.  списък на файловете
  \textit{.deb} намиращи се там:

\begin{verbatim}
$ cd /usr/local/mypackages
$ find . -name "*.deb" > overridefile
\end{verbatim}


Сега файлът \texttt{overridefile} ще има съдържание, подобно на това:

\begin{verbatim}
./aalib1_1.2-helix1_i386.deb
./abiword_0.7.10-helix1_i386.deb
./bonobo_0.23-helix4_i386.deb
./codecommander_0.9.7-helix1_i386.deb
./eog_0.5-helix1_i386.deb
\end{verbatim}


Има, разбира се, и други опции, които можете да укажете при
създаването на \texttt{overridefile}, които за момента не са ни
необходими. За повече информация, прегледайте съответно
\man{dpkg-scanpackages}{8} за \textit{debian binary packages} и
\man{dpkg-scansources}{8} за \textit{debian source packages}.

\item 
\begin{verbatim}
$ dpkg-scanpackages . overridefile > Packages
\end{verbatim}
  
\item Добавете тази директория като източник във файла
  \texttt{/etc/apt/sources.list}:

\begin{verbatim}
deb file:/usr/local/mypackages ./
\end{verbatim}
  
\item Обновете \deb{apt}, така че и този източник да се прибави в
  списъка му:

\begin{verbatim}
# apt-get update
\end{verbatim}
  
\item Сега вече можете да инсталирате който и да е пакет от тази
  директория, като естествено трябва да бъдат достъпни всички пакети,
  от които той зависи и които ще бъдат предложени от \deb{apt}
  автоматично:

\begin{verbatim}
# apt-get install abiword
\end{verbatim}

\end{itemize}

\subsubsection{\textit{debuild}: debian binary пакети от source пакети}


В пакета \deb{devscripts} ще намерите една много полезна Perl програма
наречена \man{debuild}{1}. Използва се за получаване на debian binary
packages (deb-файлове) от debian source packages:

\begin{verbatim}
# debuild -b -uc -us
\end{verbatim}

\subsubsection{\textit{sbuild}: debian binary пакети от source пакети}


За разлика от \deb{debuild} програмката от едноимения пакет \deb{sbuild} разбира и от
\texttt{source dependencies}.

\subsubsection{\textit{cvs-buildpackage}: debian binary пакети от CVS хранилище}


Управлява build процеса за получаване на \texttt{deb} пакет от сорсове съхранявани в
произволно CVS хранилище (да не си помисли някой, че сорса трябва да е на cvs.debian.org;-). 
Много яка утилка.

\subsection{\textit{apt-build}: Инсталиране на пакети от сорс}

\subsubsection{Накратко}


Колкото и странно да звучи на някои, ако искате да имате винаги
възможно най-актуалните версии на софтуера за \textit{GUN/Linux},
най-лесният път към това е използването на
\hlink{Debian}{http://www.debian.org}. Противно на общоприетото
схващане, тази дистрибуция се снабдява най-пъргаво с всички нови
програми и ви предоставя достатъчно гъвав и лесен начин за тяхното
управление с помощта на серия инструменти.


Добре е известно, че \hlink{Debian}{http://www.debian.org} се дели на
три --- да ги наречем условно --- издания: \textit{stable},
\textit{testing} и \textit{unstable} (има и
\textit{project/experimental}, но там нещата са наистина за
експерименти). В \textit{stable} влиза проверен от времето (и
хакерите) софтуер, на който можете да разчитате за сериозни задачи,
изискващи максимална сигурност и стабилност. Логично е, софтуерът в
\textit{stable} да е по-старичък. Официалните ISO-имиджи на
\textit{stable} можете да изтеглите от Интернет и с тяхна помощ да си
направите една базова инсталация, която впоследствие да надградите и
актуализирате до \textit{testing}, където влизат по-нови неща,
подлежащи на усилено тестване и кандидати за \textit{stable}, или
направо да преминете към \textit{unstable}, където буквално има
всичко, което е излязло на бял свят към момента. Имате и друга
възможност: част от пакетите да държите от \textit{stable} (например,
ядрото, базовата система), а друга част, която е по-клиентски
ориентирана (като KDE и GNOME), да вземете от \textit{unstable}. Много
хора се оплакват, че \textit{Debian stable} е толкова стар, че дори се
инсталира с ядро 2.2.x. Така е по подразбиране, но ако четат
внимателно, ще видят, че инсталацията на Debian предлага широк набор
от ядра, между които и 2.4.х. В този текст няма да се занимаваме с
основните команди на програмата \man{apt-get}{8}, с които би трябвало
да е запознат всеки любител на тази дистрибуция, а ще обърнем внимание
на един друг инструмент --- \man{apt-build}{1}. С негова помощ можете
напълно автоматизирано да си направите собствено
\textit{apt-хранилище} (или \textit{local apt repository}), смисълът
от което е познат на всеки почитател на сорс-базираните дистрибуции.
Ползата от подобно хранилище е огромна: избирате компилатор по
собствено желание и опции за оптимизация също по свой вкус, като така
постигате максимална производителност за цялата система, управлявате
хранилището със стотиците компилирани от вас пакети с
\man{apt-get}{8}, подобно на всеки друг дебиански източник. Като
собственик на преклонно стар компютър, аз не мога да си позволя лукса,
предоставян например от \hlink{Gentoo}{http://www.gentoo.org}, да
компилирам от изходен код цялата си дистрибуция.  А и това не е
необходимо. Оставяме настрана ядрото, за което има специален
инструмент \man{kernel-package}{5}.  Съсредоточаваме се само върху
най-често използваните потребителски приложения, за да не губим
излишно време в безкрайни компилации, като съобразяваме нуждите си с
възможностите на самия компютър.
         
\subsubsection{Какво е необходимо}


Първо трябва да се уверим, че във файла, в който се описват
източниците на дебианския софтуер, сме въвели и пътя към сорсовете. Би
трябвало в \texttt{/etc/apt/sources.list} да виждаме нещо такова:

\begin{verbatim}
deb ftp://ftp.bg.debian.org/debian stable main contrib non-free
deb ftp://ftp.bg.debian.org/debian unstable main contrib non-free
deb http://security.debian.org/ stable/updates main
deb http://security.debian.org/ testing/updates main
deb-src http://security.debian.org/ stable/updates main
deb-src http://security.debian.org/ testing/updates main
deb-src ftp://ftp.bg.debian.org/debian stable main contrib non-free
deb-src ftp://ftp.bg.debian.org/debian unstable main contrib non-free
\end{verbatim}
         

След това, трябва да инсталираме \deb{apt-build}:

\begin{verbatim}
# apt-get install apt-build
\end{verbatim}


При самата инсталация ще бъдем попитани къде искаме да бъде създадена
директорията, в която ще се съхраняват пакетите от нашето хранилище,
кой компилатор предпочитаме (например, \deb{gcc-3.2}), дали искаме да
се прилагат някакви специални опции за оптимизация. По подразбиране
директорията на нашето хранилище е
\texttt{/var/cache/apt-build/repository}.  Накрая ще бъдем попитани
дали искаме въпросната директория да бъде описана във файла с
дебиански източници, на което ние отговаряме утвърдително.

\subsubsection{Създаване на собствени пакети с \textit{apt-build}}


Можете да се изненадате колко е просто, но всъщност цялата процедура
се свежда до една единствена команда. Пакетите със сорсове носят
същото наименование като бинарните. Да речем, че искате да си
инсталирате последната версия на
\hlink{Mozilla}{hppt://www.mozilla.org}.
         
\begin{verbatim}
# apt-build install mozilla-browser
\end{verbatim}
         

Оттук нататък \deb{apt-build} ще се погрижи да си изтегли и инсталира
всички необходими за компилацията пакети, за да компилира успешно
\deb{mozilla}, ще съхрани новите бинарита в хранилището, откъдето ще
ги инсталира и вие ще можете да ги управлявате вече по стандартния
начин с \man{apt-get}{8}.

\subsubsection{Създаване на \textit{.deb} пакети и добавяне в хранилището}


Добре, няма нищо по-лесно от това да инсталирате от официалните
източници на \textit{Debian} пакети, като ги компилирате локално с
\man{apt-build}{1}. Но, да речем, че искаме да пипнем тук-там в сорса
или да компилираме пакет, който не влиза никъде в Debian, след което
ще го добавим в нашето хранилище. В първия случай можем да изтеглим
само сорса с \man{apt-get}{8}:
         
\begin{verbatim}
# apt-get source mozilla-browser
\end{verbatim}

Можете да посочите и конктерна версия на сорса на пакета, например:
\begin{verbatim}
# apt-get source diff=2.8.1-6
\end{verbatim}

където \texttt{diff} е името на пакета, а \texttt{2.8.1-6} е неговата версия.
Общия формат на версията е: \texttt{Epoch:UpstreamVersion-DebianPackageVersion} 
или например texttt{4:1.2.3-8}. \texttt{Epoch} и \texttt{DebianPackageVersion} са 
опционални и не винаги се ползва. Наличните версии можете да намирате чрез:

\begin{verbatim}
# apt-cache policy package
\end{verbatim}


Сорсът ще се изтегли и разархивира в текущата директория. Можем да
направим каквото искаме по него и след това да го компилираме с
\man{dpkg-buildpackage}{1}. В резултат ще получим отново дебиански
бинарита (deb-файлове), които можем да копираме в нашето хранилище.
След като ги копираме, трябва да кажем на \man{apt-build}{1} да
актулизира съдържанието на файловете \texttt{Packages.gz} и
\texttt{Sources.gz}, от които чете пък \man{apt-get}{8}, за да се
ориентира къде какви пакети има.

\begin{verbatim}
# apt-build update-repository
\end{verbatim}

\subsubsection{Полезни процедури с \textit{apt-build}}

\begin{itemize} 
\item \textit{Изчистване на работната директория}


Когато \man{apt-build}{1} комипилира пакети, сваля на хард диска много
\textit{devel} библиотеки и сорсове. Бързо ще почувствате липсата на
дисково пространство, ако не разчиствате редовно работното
пространство на компилатора, което по подразбиране се намира в
директорията \texttt{/var/cache/apt-build/build}:

\begin{verbatim}
# apt-build clean-build
\end{verbatim}
         

По същия начин можете да разчиствате и локалния кеш на \man{apt-get}{8}:

\begin{verbatim}
# apt-get clean
\end{verbatim}
         
\item \textit{Премахване на devel библиотеките и разчистване на ненужния софтуер с \man{debfoster}{8}}
         

Знаем, че за компилацията на софтуера \man{apt-build}{1} инсталира
допълнително много хедърни файлове и \textit{devel} библиотеки, които
бързо запълват дисковото пространство, а в същото време нямаме нужда
от тях, освен по време на самата компилация. За разрешаването на този
проблем \textit{Debian} предлага още един много удобен инструмент ---
\man{debfoster}{8}. Достатъчно е само да го стартирате, за да
разберете какво прави: пита ви за всеки пакет, който е възможно да
бъде премахнат безболезнено, и грижливо "измита" отпадъците.
         
\end{itemize}

\subsection{\textit{apt-src}}

FIXME: Съдържание трябва да има тука ;-)

\subsection{\textit{pbuilder}}

FIXME: Съдържание трябва да има тука ;-)

\subsection{\textit{apt-fu}}

\hlink{Описание}{http://www.yhbt.net/normalperson/debian/html/}

\begin{verbatim}
deb http://www.yhbt.net/normalperson/debian ./
deb-src http://www.yhbt.net/normalperson/debian ./
\end{verbatim}

\subsection{\textit{kernel-package}: Компилиране на ядро по дебиански}

\subsubsection{Накратко}


По желание на потребителя ядрото може да бъде и като \textit{debian
  package}, взет наготово от Debian archive-a или получен при
потребителя, който освен изтегляне на \textit{kernel sources} от
където пожелае, четене на \textit{Documentation/Changes} за евентуален
upgrade на някои \textit{user space utils}, като \deb{gcc},
\deb{make}, \deb{binutils} и т.н., конфигуриране, компилиране и
инсталиране както намери за добре, може да използва и
\man{kernel-package}{5}, предоставящ \textit{Perl scripts}, чрез които
може да се получи собствен \textit{(custom) debian kernel package(s)}
за \textit{kernel images} и евентуално и \textit{kernel modules} от
\textit{upstream kernel sources} (изтеглени напимер от
\hlink{kernel.org}{http://www.kernel.org}) или от \textit{debian
  packages} като \textit{kernel-source-*}, \textit{kernel-patch-*},
\textit{kernel-image-*}, \textit{kernel-headers-*}. За повече
подробности се обърнете към \textit{man} \man{kernel-package}{5} или
документацията в \textit{/usr/share/doc/kernel-package/}, както и статията 
\hlink{http://www.osnews.com/story.php?news\_id=2949}{http://www.osnews.com/story.php?news\_id=2949}


Ето как се използва инструмента \man{kernel-package}{5}, който е
характерен за \textit{Debian GNU/Linux}. Разбира се,
първо инсталираме самия \man{kernel-package}{5} :
         
\begin{verbatim}
# apt-get install kernel-package
\end{verbatim}
         

След като се инсталира, можете да въведете личните си данни в
\texttt{/etc/kernel-package.conf}, така, че създаденият от вас
\textit{.deb} пакет с новото ядро ще носи информация за онзи, който го
е създал (ставате maintainer:)). След като изтеглите сорса на ядрото и
го компилирате и пакетирате в удобен за управление формат, можете да
инсталирате новото ядрото по официалния за дистрибуцията начин, като
по този начин го направя част от системата. Именно тези възможности
предоставя инструментът \man{kernel-package}{5}. Разбира се, това е един
вариант, който е опционален, а не задължителен.

\subsubsection{Основни процедури}


В Debian можете да си инсталирате сорса на избраното от вас ядро, леко
пачнат от авторите на дистрибуцията (т.е. добавена е директория
\texttt{debian/} с \textit{maintainer scripts}, иначе сорса си е същия
като \textit{upstream}, или да си разпакетирате \textit{upstream}
архива от \hlink{kernel.org}{http://www.kernel.org}, т.е. официалния
изходен код. Да речем, че го вземем от архива на Debian:

\begin{verbatim}
# apt-get install kernel-source-x.x.x
\end{verbatim}
         

В \texttt{/usr/src} ще се появи архивът със сорса, който вие трябва да
разпакетирате. В резултат ще се появи нова директория
\texttt{/usr/src/kernel-source-x.x.x}, към която е добре да създадете
символна връзка:

\begin{verbatim}
# ln -s /usr/src/kernel-source-x.x.x /usr/src/linux
# cd /usr/src/linux
\end{verbatim}


\textbf{\textit{За нетърпеливите}}


Командата, с която можете да зададете комплексно цялата процедура по
конфигурацията и компилацията, е следната:
         
\begin{verbatim}
# make-kpkg --config menuconfig kernel_image
\end{verbatim}
         

Така, все едно сте изпълнили едновременно \textit{make menuconfig},
\textit{make dep bzImage modules}. След цялата процедура в
\texttt{/usr/src} ще се появи \textit{.deb} пакет с новото ядро, който
можете да инсталирате по стандартния начин, а това ще ви спести и
ровенето в \texttt{/etc/lilo.conf}, е разбира се, вие можете да
погледнете все пак и в този файл какво е положението. Предишното ядро
ще бъде описано със суфикса \texttt{.old} и ще можете да го заредите
като резервен вариант, ако сте объркали настройките преди компилацията
на новото ядро. В случай, че използвате \man{initrd}{4}, ще трябва да
добавите още опция към командата:
         
\begin{verbatim}
# make-kpkg --config menuconfig --initrd kernel_image
\end{verbatim}
         

\textbf{Внимание!} Ако ползвате оригиналния сорс, преди цялата
процедура трябва създадете стандартната директория \texttt{debian/},
без която автоматизацията е немислима.

\begin{verbatim}
# make-kpkg debian
\end{verbatim}

Добра идея е да се инсталира и пакета \texttt{kernel-tree-ВЕРСИЯ}: 

\begin{verbatim}
# apt-get install kernel-tree-2.6.9
\end{verbatim}


което ще дръпне и \texttt{kernel-source} и \texttt{kernel-patch-debian} 
при което ще получим и промените направени от \texttt{Debian kernel Team} 
и можем да стартираме компилаията така:

\begin{verbatim}
make-kpkg --added-patches debian -rev mybuild.1 kernel_image
\end{verbatim}

\textbf{\textit{За любознателните}}


Самата процедура на изграждане на ядрото е следната:


\begin{enumerate}
\item Редактира се файла \texttt{.config}, намиращ се в директорията със сорса на
ядрото. Това може да се извърши по няколко начина:
\begin{itemize}
\item Първият е като ръчно се редактира файла - рядко използван.

\item Вторият е да изпълните командата
\begin{verbatim}
# make config
\end{verbatim}
Ще Ви бъдат зададени цял куп въпроси, а при това не можете да се връщате назад, за
да промените някой отговор. Не се препоръчва също така, защото трябва да преминете
през всяка една опция, което е ненужно.

\item Третият е да изпълните
\begin{verbatim}
# make menuconfig
\end{verbatim}
Разполагате с подредено меню в текстов режим. Според мен това е най-удобният начин.
(нужен е пакета \deb{libncurses5-dev} и тези, от които зависи{\ldots} освен ако ги имате
предварително инсталирани).

\item Четвъртият е като използвате
\begin{verbatim}
# make xconfig
\end{verbatim}
Графичен конфигуратор, предназначен за употреба под X. Прилича до някаде на
\texttt{menuconfig}, но има малко объркваща подредба (може да Ви се наложи да
инсталирате пакета \deb{tk8.3}).
\end{itemize}

\item Следва компилирането и пакетирането. То може да бъде изпълнено с
командата:
\begin{verbatim}
# make-kpkg kernel-image
\end{verbatim}

\end{enumerate}


Ядрото и избраните от Вас модули ще бъдат компилирани и след това ще бъде изграден
Debian пакет с име \texttt{kernel-image-<версия>\_<архитектура>.deb}, който ще се
появи в \texttt{/usr/src/}.


За повече информация относно конфигурирането на ядрото и значението на
най-използваните и нужни опции, можете да погледнетe статията на Никола Антонов и
съответните й части на адрес - 
\hlink{http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article\&id=advices\&key=340742097}{http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article\&id=advices\&key=340742097}.


Следва да инсталирате пакета с новото Ви, намиращ се в \texttt{/usr/src}:
\begin{verbatim}
# dpkg -i kernel-image-<версия>_<архитектура>.deb
\end{verbatim}


Най-вероятно ще бъдете запитани дали искате да бъде направена boot дискета с новото
ядро (не е проблем да откажете). Също тако, ако използвате \texttt{LILO} за
зареждане на системата (подразбиращия се в Debian Woody), ще Ви се предложи да бъде
направен нов запис според съществуващия вече \texttt{/etc/lilo.conf}. Не се
притеснявайте да отговорите с "Yes", тъй като \man{kernel-package}{5} ще се погрижи
новото ядро да бъде добавено в \texttt{/etc/lilo.conf}, а старото също така да е
налично, в случай, че сте объркали нещо с конфигурацията на новото ядро и то откаже
да зареди. Така при проблем можете да заредите старото (по подразбиране е именувано
LinuxOLD) и пак да имате функционираща система.


\textbf{\textit{Допълнителна информация}}


Освен описаните до тук основни функции на \man{kernel-package}{5}, нужни за да
компилирате набързо едно ядро, има и някои други тънкости. Информация за тях можете
да намерите във файла \texttt{/usr/share/kernel-package/README} или като изпълните
командата \textit{man} \man{make-kpkg}{1}. Също така можете да хвътлите един поглед
на \textit{man} \man{kernel-img.conf}{5} и \textit{man} \man{kernel-pkg.conf}{5}.


Също така можете да обърнете внимание на следните две неща:
\begin{enumerate}
\item "Проблемът", който се получава при използването на автоматичната редакция на
\texttt{/etc/lilo.conf}: при този метод скриптовете на \man{kernel-package}{5} се
грижат \texttt{/vmlinuz} да сочи към най-новото ядро, а \texttt{/vmlinuz.old} към
следващото по "новост". При система с повече от две компилирани ядра се получава
така, че не са налични всички ядра в списъка на LILO за зареждане, а само
последните две. Всеки индивидуално може да намери решение на "проблема" (било то да
се направи друга символна връзка към по-старо ядро, което обезателно трябва да
присъства в списъка на LILO освен най-новите, или нещо друго)

\item Използването на опцията \textit{--append\_to\_version} (разгледайте и
\textit{--revision}). Да речем, че имате сорса на ядро 2.4.18 и искате да
компилирате няколко нови ядра от този сорс. Ако не се направят някакви промени,
модулите на стари и нови ядра ще се озоват в една и съща директория
(\texttt{/lib/modules/2.4.18}) и ще се получи бъркотия от различни модули. Едно от
решенията на проблема е да се използва следната процедура за компилиране:
\end{enumerate}

\begin{verbatim}
# make-kpkg clean
# make menuconfig
# rm -rf include/linux/version.h
# make-kpkg --append_to_version -1mykernel kernel_image
\end{verbatim}


По този начин се избягва горепосоченият проблем, а новото ядро ще бъде именувано
\texttt{vmlinuz-2.4.18-1mykernel}. Можете да сменяте стойността на
\textit{--append\_to\_version} при всяко компилиране, но трябва да се съобразявате с
вече указаната процедура. Повече информация относно този проблем можете да намерите
в съответните секции на \texttt{/usr/share/kernel-package/README} и \textit{man} \man{make-kpkg}{1}.

         
\subsubsection{Инсталиране на драйвери за \textit{ALSA} и \textit{NVidia} с \textit{kernel-package}}
         

Нека да компилираме драйверите на NVidia и ALSA :

\begin{verbatim}
# apt-get install nvidia-glx-src nvidia-kernel-src alsa-source
\end{verbatim}


Добре е да добавите в списъка и пакетите \deb{alsa-base} (задължителен
е!), \deb{alsa-utils} и \deb{alsaconf} (ако случайно притрябва). При
инсталацията на пакета \deb{alsa-source} ще бъдем попитани дали искаме
да се компилират всички драйвери или само за конкертна звукова платка.
         

В \texttt{/usr/src} се появава една директория
\texttt{nvidia-glx-x.x.x}, в която има само поддиректорията
\texttt{debian/} и нищо друго. Намираме и архив
\texttt{nvidia-kernel-src.tar.gz}, който след като разархивираме, дава
директория \texttt{modules}, в която сякаш също няма коя знае какво.
Всъщност, това не са самите сорсове. Тези архиви съдържат само
информацията, необходима за изтеглянето и компилирането на самите
сорсове. А самите сорсове са все още на сървъра на \textit{NVidia}. Те
не могат да влязат в състава на дистрибуцията, защото конфликтират с
\hlink{DFSG}{http://www.debian.org/social\_contat\#guidelines}. Не е
така с архива \texttt{alsa-driver.tar.gz}. Той съдържа необходимите
сорсове, който разархивираме, за да ги добави в
\texttt{/usr/src/modules}.
         

Следва рутинната процедура:

\begin{verbatim}
# cd /usr/src/nvidia-glx-x.x.x
# dpkg-buildpackage -us -uc
\end{verbatim}
         

Тази команда дава като резултат \textit{.deb} пакет с \textit{glx}
модула на \textit{NVidia}.  Обърнете внимание как инсталиращия пакет
ще се свърже със сървъра на \textit{NVidia}, ще си изтегли сорса на
модула и ще го компилира пред очите ви. Същото ще направи и с
\textit{kernel} драйвера.
         
\begin{verbatim}
# cd /usr/src/linux
# make-kpkg modules_image
\end{verbatim}
         

Това е. След малко ще имате два \textit{.deb} пакета с \textit{ALSA}
драйверите за избраната от вас звукова платка и с драйвера на
\textit{NVidia}. Инсталирате пакетите по стандартния начин и
рестартирате системата или просто само скрипта
\textit{/etc/init.d/modutils restart}.  Да, рестартирате. Не
редактирате никакви конфигируцаионни файлове, не пипате
\textit{/etc/modules} и пр. --- за всичко това се е погрижил вече
Debian.


Можете да конфигурирате драйверите за \textit{ALSA} (ако вече това не
е станало при инсталирането на пакета) с помощта на инструмента
\manx{alsaconf}{1}, който подобно на \manx{sndconfig}{1} за
\textit{OSS} просто редактира \texttt{/etc/modules.conf} по индиректен
начин, чрез добавяне на информация в \texttt{/etc/modutils}. В Debian
\texttt{/etc/modules.conf} се редактира от \deb{debconf}, и не се
препоръчва да се редактира от потребителя, освен ако наистина знае
какво прави, за ръчни указания относно заежданите модули за ядото е
предвиден \texttt{/etc/modules}. Но това вече е друга тема.
         

Само за \textit{NVidia} остава задължителното и познато на всеки
редактиране на \texttt{/etc/X11/XF86Config-4}. Там, все пак,
\man{kernel-package}{5} няма власт:)


\section{\textit{stow}: Управление на upstream sources}


Колкото и голяма да е дадена дистрибуция, то може да се очаква, че не
всичко може да бъде пакетирано за нея или в нейния формат към даден
момент. Съвсем в реда на нещата е да инсталирате и софтуер който идва
просто като upstream tar архив, без каквито и да се maintainer's
scripts (обикновено като \texttt{tar.gz} или като \texttt{tar.bz2}
архив). Всичко това естествено може да се прави паралелно с инсталации
на пакети които предлага дистрибуцията като всеки трябва да си знае
мястото. В такива случай може да опитате дали ще ви хареса програмата
\deb{stow}.


Програмата \texttt{stow} е част от проекта
\hlink{GNU}{http://www.gnu.org} и е пакетирана за много системи.
Подобни програми за административни цели обикновено се пишат на
\texttt{Perl} както е и в случая с \texttt{stow}.

\begin{itemize}
\item \hlink{Официален сайт}{http://www.gnu.org/software/stow/}
\item \hlink{Savannah}{http://savannah.gnu.org/projects/stow/}
\item \hlink{FTP достъп}{ftp://ftp/gnu.org/pub/gnu/stow/}
\item \hlink{дебиански пакет}{http://packages.debian.org/stow}
\end{itemize}


upstream авторът (този който е създал софтуера) и debian maintainer за
този debian package в случая е един и същи човек. Програмата
естествено не е специфична за Debian, може и е добре да се ползва и от
други Unix системи. За Debian инсталацията на едноимения пакет
\deb{stow} е безкрайно лесна:

\begin{verbatim}
# apt-get install stow 
\end{verbatim}


Освен \texttt{man} \man{stow}{8} може да разгледате и някои статии
описващи работата със тази програмка:

\begin{itemize}
\item \hlink{Manage packages using stow}{http://www-106.ibm.com/developerworks/linux/library/l-stow/?ca=dgr-lnxw02STOW} 
\item \hlink{Simple package management using stow}{http://www.linuxgazette.com/issue75/peda.html}
\end{itemize}