\section{Debian GNU/Linux върху SGI MIPS (netboot)} \subsection{Хардуер} Описаната тук процедура е проведена с: \begin{verbatim} ARCH: SGI Indy (SGI-IP22) CPU: MIPS-R4600 V2.0 FPU V2.0 / 100.00 MHz (big endian) RAM: 61100032 bytes ETH0: SGI Seeq8003 SCSI0: SGI WD93 WD33c93B/13 SDA: SGI Model: IBMDSAS-3540 (548 MB) SDB: HP Model: 1.050 GB #A1 (1050 MB) \end{verbatim} По принцип би трябвало със машини от същия модел (Indy) да няма особенни разлики. Предстоят тестове с още няколко машини --- Indy, O2 (FIXME) SGI INDIGO (моето е с R4000 процесор) за момента не се поддържа (IP-20), но се работи по въпроса, да се надяваме че скоро.. :-) инсталацията засега е на фаза "`console"' и не включва подкарване на X (FIXME) \subsection{Документация} \begin{itemize} \item \hlink{Linux/MIPS HOWTO}{http://howto.linux-mips.org/mips-howto.ps} \item \hlink{SGI Performance Comparisons}{http://futuretech.mirror.vuurwerk.net/perfcomp.html} \item \hlink{SGI Technical Advice and Information}{http://futuretech.mirror.vuurwerk.net/sgi.html} \item \hlink{Debian for MIPS}{http://www.debian.org/ports/mips/} \item \hlink{How to install Debian GNU/Linux on Indy (MIPS)}{http://www.linux-debian.de/howto/debian-mips-woody-install.html} \item \hlink{Indytech --- Hardware technical information for the SGI Indy computer}{http://www.reputable.com/indytech.html} \item \hlink{How to install Debian GNU/Linux on Indy (MIPS)}{http://www.pvv.org/\textasciitilde pladsen/Indy/HOWTO.html} \item \hlink{Google}{http://www.google.com} \end{itemize} \subsection{Начало на инсталацията} Изтеглете \hlink{\textbf{kernel-а}}{http://ftp.fi.debian.org/debian/dists/woody/main/disks-mips/current/r4k-ip22/tftpboot.img}. За съжаление \hlink{ftp.bg.debian.org}{ftp://ftp.bg.debian.org} не съдържа \textbf{disks-mips}) \textbf{boot server}: Ще ви трябва още една машина (no matter arch), за да направите инсталацията (моята е Debian в/у i386, т.e. десктоп PC-то ми), като на нея в кернела трябва да имате: \begin{verbatim} # # Networking options # CONFIG_PACKET=y CONFIG_FILTER=y \end{verbatim} Пак на същата сервизна машина инсталвате \textit{DHCP} и \textit{TFTP} демони: \begin{verbatim} # apt-get install dhcp tftpd \end{verbatim} По време на power-on boot на Indy-то има един кратък момент в които се вижда едно бутонче "`stop for maintenance"'. Натискате го и ви излиза системното меню на Indy-то със следните опции: \begin{verbatim} Start System Install System Software Run Diagnostics Recover System Enter Command Monitor Select Keyboard Layout \end{verbatim} Е, поне на моето Indy са тези, ще видим по другите SGI машини. (FIXME) Диагностиката винаги е препоръчителна :) но в случая избирате "`Enter Command Monitor"' и ще ви излезе един промпт, който предлага някои интересни възможности (вж. "`help"') пишете \texttt{printenv} и си записвате MAC адреса на мрежовата карта на Indy-то. В моя случай --- \texttt{eaddr=08:00:69:08:28:CA}. \textbf{Забележка}: Ако Indy-то има работеща операционна система преди нашата намеса (примерно някоя версия на \textbf{IRIX}), MAC адреса може да се вземе и като се ping-не машината и после се разгледа arp-таблицата{\ldots} въпрос на вкус. На сервизната машина описваме в \texttt{/etc/dhcpd.conf} запис за Indy-то: \begin{verbatim} --- subnet 192.168.1.0 netmask 255.255.255.0 {} # Entry for Indy-1 (zirakzigil) host zirakzigil { hardware ethernet 08:00:69:08:28:ca; fixed-address 192.168.1.5; option host-name "zirakzigil"; option domain-name-servers 192.168.1.1; option routers 192.168.1.1; } --- \end{verbatim} Като параметрите имат следния смисъл: \begin{itemize} \item \textit{hardware ethernet} е MAC адреса на Indy-то \item \textit{fixed-address} е IP адреса който ще има Indy-то \item \textit{option host-name} е hostname-a на Indy-то \item \textit{option domain-name-servers} е адреса на DNS сървъра който ще ползва Indy-то \item \textit{option routers} е адреса на gateway-a на Indy-то. \end{itemize} За повече подробности вижте в \man{dhcpd.conf}{8}. \textbf{Забележка}: В случая съм използвал фалшиви IP адреси, но това не значи, че не могат да се ползват и истински. И в двата случая обаче е добре да има изградена мрежова структура (т.е. на IP-то на DNS-a наистина да има DNS, и gateway-я да работи като gateway :) Изпълнявате на сервизната машина: \begin{verbatim} # echo 1 > /proc/sys/net/ipv4/ip_no_pmtu_disc \end{verbatim} за подробности: \texttt{\textit{}/Documentation/filesystems/proc.txt}, \texttt{lkml}, \hlink{google}{http://www.google.com} След което си пускате DHCP сървъра: \begin{verbatim} # /etc/init.d/dhcpd start \end{verbatim} \textbf{Забележка}: Ако в мрежата имате друг DHCP сървър, бъдете осторожни :) Следваща стъпка: редактирате си \texttt{/etc/inetd.conf} файла и добавяте нещо от рода на: \begin{verbatim} tftp dgram udp wait nobody /usr/sbin/tcpd /usr/sbin/in.tftpd /tftpboot \end{verbatim} Като \texttt{/tftpboot} е директорията, в която ще седят boot-image-ите (в нашия случай за Indy-то). Подробности: \man{inetd.conf}{8}, \man{tftpd}{8}, \man{tftp}{1}, \man{inetd}{8}. След което (ре)стартирате inetd: \begin{verbatim} # /etc/init.d/inetd stop # /etc/init.d/inetd start \end{verbatim} или \begin{verbatim} # kill -HUP `ps auwx |grep inetd |grep -v grep |awk '{print $2}'` \end{verbatim} Ако трябва да рестартирате inetd на машина, която не е debian.. но след като сте тръгнали да четете тази документация, предполага се, че сте Debian Zealot :-) \textbf{Забележка}: Лично мнение: с изключение на случаи като този (примерно инсталация на машина, която се нуждае от tfptd или някаква друга специфична inetd услуга) по-добре е да нямате пуснат inetd. Един service по-малко, малко по-спокоен сън :) Все пак, въпрос на личен избор и конкретна ситуация. Копирате кернела за Indy-то в \texttt{/tftpboot}. Обратно на Indy Command Monitor промпта пишете: \begin{verbatim} # setenv netaddr $IP \end{verbatim} Като на мястото на \texttt{\$IP} слагате IP-то, което трябва да има Indy-то. В моя случай: \texttt{192.168.1.5}. \begin{verbatim} bootp()/tftpboot/tftpboot.img \end{verbatim} натискате Enter и сте в бизнеса :) \textbf{Забележка}: добре е да хвърлите един поглед на \texttt{/var/log/messages} за възможни грешки, ако нещо не е наред, да проверите какви са permission-ите на \texttt{/tftpboot} и \texttt{/usr/sbin/tcpd}. \subsection{Основни конфигурации} След като кернелът вече е тръгнал и гледаме debian-installer-а на екрана, инсталацията продължава почти като на i386 архитектура. Можете да спрете вече dhcpd и inetd сървърите, няма да ви трябват повече. Следва избор на клавиатура и partitioning на диска или дисковете. Лично аз съм фен на класическия вариант с command-line \man{fdisk}{8}, така че отиваме на втората конзола (Alt-F2) и започваме: Едно бързо \texttt{dmesg}, за да видим какво си е намерил кернела. Ако има нещо важно за процеса на инсталация, което е изпуснато (хардове, мрежова карта, etc.), ще трябва да си търсим или правим друг boot image, което ще го опишем в някоя от следващите версии (FIXME). В моя случай съм малко зле с обема на дисковете (1x 500MB и 1x 1GB) така че ще разхвърляме различните partition-и на двата диска. След като изтрием (по стандартния за fdisk начин :) всички дялове останали от добрия стар IRIX, имаме нещо от рода на: \begin{verbatim} # fdisk -l /dev/sda Disk /dev/sda (SGI disk label): 3 heads, 108 sectors, 3314 cylinders Units = cylinders of 324 * 512 bytes ----- partitions ----- ----- Bootinfo ----- Bootfile: /unix ----- Directory Entries ----- [...other info here... :-)] # \end{verbatim} тука идва tricky part: Indy-то е \textit{Big-Endian} машина, така че нещата са малко по-различни от добрия стар i386 (BIOS, MBR, partition table) и в частност ще трябва да направим \textit{disklabel}. Първо една бърза сметка: 3 heads * 108 sectors * 3314 cylinders * 512 bytes = 549752832 bytes (524MB), колкото е обема на първия ми диск. Направете два дяла (root+swap) с големина по ваш избор, те не са важни, ще ги използваме само за пример. Ако се съгласите с default-ната стоиност за начален цилиндър на първия дял (т.е. 5-ти цилиндър) и след това си направите още един дял, освен тези sda1 и sda2, ще имаме още два записа в "`partition"' секцията на изхода от командата \texttt{p} на fdisk-a, а примерно: \begin{verbatim} Pt# Device Info Start End Sectors Id System ---------------------------------------------------------- 9: /dev/sda3 0 4 1620 0 SGI volhdr 11: /dev/sda4 0 3313 1073736 6 SGI volume \end{verbatim} \begin{itemize} \item \textit{SGI volume} дяла представлява целия харддиск. В моя случай харда има 3314 цилиндъра, номерирани от 0 до 3313, и \texttt{/dev/sda4} го обхваща целия (1073736 сектора). \item \textit{SGI volhdr} дяла (volume header) е сервизен partition за disklabel-a, и въпреки че е sda3 в нашия случай, физически той се намира в началото на диска (цилиндри от 0 до 4). Ако искате, можете да мислите за него като за един голям MBR :) Интересното е, че в него се записва кернела на машината и firmware-а го чете от там за да boot-не, което означава, че все пак трябва да е достатъчно голям, за да може да събере кернела в себе си. В по горния пример volume header-a e 1620 sectora * 512 bytes - 829440 bytes (810 KB), което е леко недостатъчно. Ако изберем 16MB за volume header дяла, това прави: 16*1024*1024 = 16777216 bytes, или 32768 сектора, и тъй като в един цилиндър имаме 324 сектора, 32768/324 = 101 цилиндъра трябва да е голям този дял. \end{itemize} Приятният момент е, че не трябва да правите на ръка тези два дяла. fdisk (донякъде) ще ги направи вместо вас. Изтриваме всички partition-и от таблицата и започваме наново: \texttt{n} за нов partition и като ви попита за начален цилиндър на дяла, кажете 101. По този начин цилиндри от 0 до 100 ще бъдат заделени за volume header-a, което са си точно 101 цилиндъра. От там нататък създаваме този дял (\texttt{sda1}) по стандартния начин, като имате предвид че това трябва да ви бъде Linux native дяла (root), и чак след него трябва да е swap дяла. В моя случай на първия ми диск (524MB) нямам много място, така че ще се огранича само с root+swap. Тук е момента за още малко математика: Имам около 64 MB RAM и искам да си направя swap дял 128 MB. (Доброто старо правило swap-a да е 1x или 2x обема на паметта. Да не говорим че в някои други UNIX-и е почти задължително swap-a да е минимум колкото паметта на машината, иначе ако параметъра swapmem\_on е сетнат на 0-а, което осигурява директен mapping м/у паметта и swapa, за да се избегнат по-тежките операции по адресиране на паметта и за да се спести памет от т.нар. псевдо swap, OS-а ще ползва толкова RAM, колкото е голям swap дяла. Long story short: правете си swap дяла поне два пъти колкото RAM-a, изгражда полезни навици. И така: 128 MB = 134217728 bytes = 262144 sector-а ни трябват за този дял. 262144 / 324 сектора на цилиндър = 809 цилиндъра. Дискът ни има 3314 цилиндъра и ако сложим swap дяла последен, той ще заема цилиндри от 2505 до 3314, което означава, че root дяла трябва да е до 2504-ти цилиндър, което въвеждаме на промпта на fdisk, който още ни чака :) Следваща стъпка: изтриваме \texttt{sda9} (volume header-a) и го правим наново пак като \texttt{sda9} (9-ти partition) с цилиндри от 0 до 100. След това създаваме \texttt{sda2} със цилиндри от 2505 до 3314, така че накрая имаме: \begin{verbatim} Pt# Device Info Start End Sectors Id System ---------------------------------------------------------- 1: /dev/sda1 boot 101 2504 778896 83 Linux native 2: /dev/sda2 swap 2505 3313 262116 82 Linux swap 9: /dev/sda3 0 100 32724 0 SGI volhdr 11: /dev/sda4 0 3313 1073736 6 SGI volume \end{verbatim} Лека проверка с \texttt{v} (нямаме неалокирани сектори), \texttt{w} (записваме таблицата на диска и излизаме). В моя случай продължавам с \texttt{fdisk /dev/sdb}, тъй като искам да си направя дялове за \texttt{/var}, \texttt{/usr} и \texttt{/home}. Тъй като този диск не е boot-able, тук нещата са по-прости: създавам си три дяла набързо и имам: \begin{verbatim} # fdisk -l /dev/hdb Disk /dev/sdb: 33 heads, 61 sectors, 1019 cylinders Units = cylinders of 2013 * 512 bytes Device Boot Start End Blocks id System ------------------------------------------------- /dev/sdb1 1 261 262666 83 Linux (за /home) /dev/sdb2 262 522 262696 83 Linux (за /var) /dev/sdb3 523 1019 500230 83 Linux (за /usr) \end{verbatim} Записваме таблицата с \texttt{w} и се връщаме обратно на първа конзола (Alt-F1). \textbf{ВНИМАНИЕ:} Описаните по-горе стойности на цилиндри, глави, сектори и така нататък се отнасят конкретно за моите дискове и служат само за пример как трябва да проведете нещата при вас. С изключение на случая, когато имате \textbf{точно} същите дискове (много малко вероятно), тези стойности са напълно неприложими за вашата инсталация, и \textbf{трябва} да пресметнете всичко спрямо \textbf{вашите} параметри. Продължаваме инсталацията по нормалния начин (указвайки кои са ни root и swap дяловете). Инсталационната програма конкретно при мен не поиска да си намери дяловете на \texttt{/dev/sdb}, така че пак във втора конзола им направих файлови системи (ext3, както и root дяла), дори и така не пожела да ги mount-не през инсталера. Конкретно аз се отказах да пробвам да ги mount-на на ръка в \texttt{/target}, където им е мястото, и оставих тази част за после, инсталирайки само в \texttt{sda1}. \subsection{Довършителни процедури} Следващата стъпка е инсталация на кернел върху новата машина: избираме "`from internet"' (FIXME: описание на инсталация от NFS). Настройваме "`network settings"' (или си пускаме пак DHCP сървъра на сервизната машина и му казваме да ползва DHCP). Въпрос на вкус и възможности е от къде ще дръпне кернела и драйверите, аз се съгласих с default-ната стойност \texttt{http://http.us.debian.org:80}. Добрата новина тук е, че \texttt{http://ftp.bg.debian.org} съдържа \hlink{binary-mips}{http://ftp.bg.debian.org/debian/dists/woody/main/binary-mips/}, така че нататък инсталацията ще върви по-бързичко :) За съжаление другият Debian mirror в България, \hlink{http://debian.ludost.net}{http://debian.ludost.net}, засега mirrorва само \texttt{i386} и \texttt{source}. След конфигуриране на drivers (ако имате нужда) следва инсталацията на Base System по познатия начин от \hlink{http://ftp.bg.debian.org/debian}{http://ftp.bg.debian.org/debian}, като не трябва да се забравя proxy-то (a тъй като аз имам машина с \man{apt-proxy}{8} и това е второто Indy което инсталирам, нещата вървят доста бързичко --- въпрос на network setup и bandwidth, както винаги) Следват \texttt{make system bootable}, и още малко настройки в Command Monitor-a на Indy-то: \begin{verbatim} setenv OSLoader linux setenv SystemPartition scsi(0)disk(X)rdisk(0)partition(8) setenv OSLoadPartition /dev/sda1 \end{verbatim} Където \textit{X} е SCSI id-то на \texttt{/dev/sda} диска (това ще ви го каже накрая инсталационната програма). Чрез едно \man{dmesg}{8} на втората конзола преди да reboot-нем виждаме (в моя случай): \begin{verbatim} Attached scsi disk sda at scsi0, channel 0, id 1, lun 0 \end{verbatim} Така че при мен настройките трябва да са: \begin{verbatim} setenv OSLoader linux setenv SystemPartition scsi(0)disk(1)rdisk(0)partition(8) setenv OSLoadPartition /dev/sda1 \end{verbatim} Boot-ваме, следва \man{base-config}{8}, т.е. процедираме по стандарния начин за Debian, описваме си apt-sources, и аз лично се лишавам както от услугите на dselect, така и от тези на tasksel, като предпочитам нататък да си инсталирам на ръка. Завършваме с base-config-а по традиционния начин. Препратки: \begin{itemize} \item \hlink{Някои "`хитрости"' от Рик Моен}{http://www.linuxmafia.com/debian/tips} \end{itemize}