\chapter{Интернационализация, Локализация, Българизация}

\section{Въведение}


\hlink{Подробен и достъпно написан
  наръчник}{http://www.debian.org/doc/manuals/intro-i18n/} има в
\hlink{официалната документация на
  Дебиан}{http://www.debian.org/doc/}.  Освен това можете да
разгледате архивите на списъка
\hlink{debian-i18n@lists.debian.org}{http://lists.debian.org/debian-i18n/}.
След което, например, може да изпълните

\begin{verbatim}
# apt-cache search bulgarian
\end{verbatim}


за пакети, които имат отношение към българския език.  Обърнете
внимание на \deb{console-cyrillic} и \deb{language-env}. Ако имате
желание дръпнете сорс пакетите в някоя временна директория:

\begin{verbatim}
# apt-get source console-cyrillic language-env
\end{verbatim}


и разгледайтe сорса и документацията, която идва с тях.  Ще разберете,
че локализирането (и, в частност, нас българите ни интересува
българизирането) или установяването на дадена езикова среда, на която
и да е система, е доста комплексен и сложен процес, зависещ дори и от
това какво ще има инсталирано на нея в даден момент.  Възможността за
четене и писане с азбуката на даден език съвсем не е достатъчно като
локализация, за това се добавят и бази данни от думи за правописни
коректори, езикови речници, ако щете и счетоводни програми, специфични
за законодателството на дадена страна. Подробност, която може би не
всички знаят, е, че благодарение на това, че има и български
разработчици, включени в проекта Debian, дистрибуцията е
най-българизираната до момента сред всички останали. Това ще рече, че
в официалния архив се поддържат пакети специално за българските
потребители, които се инсталират и обновяват съвсем естествено с
всички останали пакети от архива, така че всичко е в синхрон, което не
може да се твърди за всички останали, поне към момента. Това, разбира
се, няма да "`българизира"' програмите, които "`не разбират"' от
локализация и/или \hlink{Unicode}{http://www.unicode.org} към момента,
но това е проблем на всички, който бавно, но сигурно се отстранява.
Добра идея е да се следи и сайта и пощенския списък на
\hlink{http://lists.zadnik.org/cgi-bin/mailman/listinfo/debian}{http://lists.zadnik.org/cgi-bin/mailman/listinfo/debian},
като българизирането на Debian
съвсем не е единствената тема, разбира се.  Списъкът се поддържа от
българи за българи. За съжаление все още няма официален списък
\texttt{debian-\{l10n|user\}-bulgarian} списък, т.е. няма достатъчно
българи, които да спретнат и участват в един такъв списък. Някои ще
кажат, че българизацията не е от голямо значение, но това съвсем не е
така, защото има потребители, които не мислят така, и е много добре,
когато всички са доволни при използването на дадена система.


Тук ще ви представим в дълбочина процеса на локализиране на Debian
GNU/Linux Woody, за да проследите как наистина стават нещата
"`отвътре"'. Това в изключително голяма степен ще важи и за следващите
версии, така че ще се процедира аналогично.


Още статии по темата, но вече не ограничени до Дебиан, могат да се
намерят в \hlink{секцията за
  кирилизиране}{http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article\&id=advices\&cmd=cat\&cid=cyr}
на \hlink{Linux-BG.org}{http://www.Linux-BG.org/}. Практически
единственото пълно и всепризнато решение на проблема за
българизирането на ГНУ/Линукс, независимо от дистрибуцията, е пакетът
\hlink{bglinux}{http://lml.bas.bg/\textasciitilde%
  anton/linux/bglinux.html} на \hlink{Антон
  Зиновиев}{http://lml.bas.bg/\textasciitilde anton/}. За щастие той е
разработчик в Дебиан и всичко от пакета \texttt{bglinux} го има в
дистрибуцията под формата на стандартните за нея пакети, така че вие
ще ползвате тях.

\section{По време на инсталацията на Дебиан}


По време на инсталацията се задава въпрос за подредбата на
клавиатурата. В списъка е и българската подредба, но изберете
подразбиращата се подредба (\texttt{qwerty/us}). В частта за
кирилизиране на конзолата се описва много по-гъвкав начин за
кирилизиране на клавиатурата. Последното действие на инсталацията на
Дебиан 3.0 е да се стартира програмата \deb{tasksel}, от която бързо
може да си инсталирате практически всичко необходимо за българизирана
система. На тази програма е отделена секция в края на тази глава.

\section{\textit{locales}: Добавяне на български език}


Инсталира се пакетът \deb{locales} (CD1) и в настройките на
\deb{debconf} се задава генериране на българските настройки за
\texttt{bg\_BG}, както и че това е подразбиращият се локал. Поради
дефект в пакета \deb{locales} се налага да изпълните командата

\begin{verbatim}
# dpkg-reconfigure locales
\end{verbatim}


което отново задава същите въпроси.  (Ако ви се наложи да променяте
списъка на локалите, не редактирайте файла \texttt{/etc/locale.gen}, а
използвайте същата тази команда за преконфигуриране на пакета.) По този
начин, освен генерирането на информацията за българския, се задава
глобалният локал на всички програми да е \texttt{bg\_BG}. Той се
запазва във файла \texttt{/etc/environment}, който се използва от
\hlink{PAM-модула}{http://www.kernel.org/pub/linux/libs/pam/}
\hlink{pam\_env}{http://www.kernel.org/pub/linux/libs/pam/Linux-PAM-html/pam-6.html\#ss6.5}.
Програмите, които в \texttt{PAM} конфигурацията си
\texttt{/etc/pam.d/\textit{програма}} използват този модул, ще
използват този локал. Във файла \texttt{/etc/locale.alias} се добавя
редът:

\begin{verbatim}
bulgarian              bg_BG.CP1251
\end{verbatim}