\chapter{Преобразуване на Woody към Sarge}

Тук ще бъде описан процесът на преминаване към Sarge при положение, че
току-що е инсталиран Woody.  Понеже Sarge още не е издаден, тук се
използва името на издание \texttt{testing}, което в момента на
писането е бъдещият Sarge.

\section{\textit{/etc/apt/sources.list}}

Първото нещо е да укажете на \deb{apt} да използва пакетите на Sarge
вместо тези на Woody.  Просто в \texttt{/etc/apt/sources.list} трябва
да замените \texttt{stable} (или \texttt{woody}) с \texttt{testing}.

Може да направите това и по време на самото инсталиране на Woody,
когато пита за източниците.  Ще трябва обаче да зададете ръчно
редактиране на файла \texttt{sources.list}.

Ето примерно съдържание на \texttt{sources.list}:

\begin{verbatim}
deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ testing main non-free contrib
\end{verbatim}

\section{\textit{dist-upgrade}}

\begin{verbatim}
# apt-get update
# apt-get dist-upgrade
\end{verbatim}

С това се извършва същинското преминаване от Woody към Sarge.

\section{\textit{grub}: Замяна на LILO с GRUB}

\begin{verbatim}
# apt-get install grub
# grub-install /dev/hda
# update-grub
# dpkg -P lilo                   # Пълно изтриване на LILO
\end{verbatim}

Това е въпрос на личен избор, но \deb{grub} в почти всички случаи е
по-добър.

Файлът \man{kernel-img.conf}{5} се използва при инсталиране и
деинсталиране на ядра.  Следната конфигурация в
\texttt{/etc/kernel-img.conf} прави \deb{grub} винаги да поддържа
списък на всички инсталирани ядра автоматично.

\begin{verbatim}
postinst_hook = /sbin/update-grub
postrm_hook = /sbin/update-grub
warn_initrd = no
\end{verbatim}

\section{\textit{kernel-image-2.6-686}}

\begin{verbatim}
# apt-get install kernel-image-2.6-686
\end{verbatim}

В почти всички случаи искате да имате ядро 2.6.  Конкретното
предложено име на пакет избира последното налично готово ядро от
серията 2.6, което е компилирано за процесори Pentium II или по-нови.
Вместо \texttt{686} може да сложите \texttt{386} или \texttt{k7}.  Ако
системата Ви е многопроцесорна, добавете \texttt{-smp} към името на
пакета.

Ако сте настроили \man{kernel-img.conf}{5} както трябва, просто
рестартирайте и ще сте с новото ядро.

\section{\textit{udev}: Замяна на devfs с udev}

Целта му е да замени досегашната реализация на \texttt{devfs} от 
\texttt{kernel-space} прехвърляйки нещата към \texttt{user-space} използвайки \texttt{sysfs} 
и \texttt{/sbin/hotplug}. Директорията \texttt{/dev} ще бъде динамично запълнена с файловете 
на устройствата в зависимост от вашата конфигурация. Подробна информация за \deb{udev} може 
да намерите на \hlink{неговия сайт}{http://www.kernel.org/pub/linux/utils/kernel/hotplug/udev.html}.
Хвърлете й един поглед за да сте в час какви промени се случват. Това което трябва да направите е:

Освен това преди да инсталирате каквото и да е изтеглете сорса на \deb{udev} и \deb{hotplug} 
и прегледайте поне документацията идваща с него.

\begin{verbatim}
cd /tmp
apt-get source udev hotplug
\end{verbatim}

Трябва да имате 2.6 ядро компилирано със следните конфигурационни опции:
\begin{verbatim}
CONFIG_HOTPLUG=y
CONFIG_PROC_KCORE=y
CONFIG_SYSFS=y
# Ако включите CONFIG_DEVFS_FS=y , то при зареждане трябва да подадете 
# devfs=nomount за да може да се използва udev 
# Не включвайте CONFIG_DEVFS_MOUNT=y
CONFIG_DEVPTS_FS=y # ако я имате, защото след 2.6.4 е активирана  
                   # директно в сорса на ядрото и не е като опция
CONFIG_TMPFS=y
CONFIG_RAMFS=y
\end{verbatim}

Внимание: не редактирайте директно config файла на ядрото за да включите някоя опция,
използвайте някой от конфигураторите (make menuconfig, make xconfig и т.н.). Това е защото
включването на една опция може да изисква включване на друга, което може да се окаже малко
трудно да го разберете веднага на момента. 

\begin{verbatim}
apt-get install udev hotplug
\end{verbatim}

Ако някои файлове за особени устройства в \texttt{/dev} не бъдат създадени, то ги добавяте в
\texttt{/etc/udev/links.conf}. Например:

\begin{verbatim}
M nvidia0 c 195 0
M nvidia1 c 195 1
M nvidiactl c 195 255
\end{verbatim}

Където \textbf{M} означава, че device nodes ще бъдат създадени с \texttt{/sbin/MAKEDEV}.

\section{\textit{screen}, \textit{less}, \textit{vim}: За работа в терминал}

\begin{verbatim}
# apt-get install screen less vim
# dpkg -P nvi
\end{verbatim}

Това са някои пакети, които често се използват при работа в терминал.

В \texttt{/etc/profile} добавете следния ред, който ще направи
\deb{less} да може да показва \deb{gzip} и \deb{bzip2} файлове:

\begin{verbatim}
eval $(lesspipe)
\end{verbatim}

% $ -- затваряне на долара във verbatim

Към \texttt{/etc/vim/vimrc} добавете следните редове, които включват
оцветяването на файлове и генериране на backup файлове (което винаги е
добра идея):

\begin{verbatim}
set backup
syntax on
\end{verbatim}

\section{\textit{/etc/inetd.conf}: Изключване на ненужни услуги}

От файла \man{inetd.conf}{5} изключете ненужните услуги
\texttt{discard}, \texttt{time} и \texttt{daytime}.  Презаредете
\man{inetd}{8}:

\begin{verbatim}
# /etc/init.d/inetd reload
\end{verbatim}

\section{\textit{postfix}: Замяна на Exim с Postfix}

\begin{verbatim}
# apt-get install postfix
\end{verbatim}

Както и при GRUB, замяната на Exim с Postfix е въпрос на
предпочитание.  Инсталирането на пакета \deb{postfix} ще премахне
пакетите на Exim!

\section{\textit{ssh}, \textit{dnsutils}: Отдалечен достъп}

\begin{verbatim}
# apt-get install ssh dnsutils
\end{verbatim}

Ако сте в мрежа, сигурно ще искате тези пакети.